„Куче в чекмедже” и разни работи от други времена…

Публикувано на 25 August 2008 в за децата, случйни от Деница

DVDcoverВчера гледахме с децата „Куче в чекмедже” – любим на всички ни детски филмJ Героите в него сигурно сега ще да са наша възраст, а децата ни сега са на възрастта на героите.  

Просто е невероятно колко екзотично забавен е този филм за нашите деца, които всяко лятото опознават една друга България. Вече всичко е толкова различно! Макар да имат съвсем свои си впечатления от „социалистически” Виетнам и Китай, си нямат и представа как да „разшифроват” реалността от нашето детство. 

И необременени с политически наслагвания и интерпретации, те гледат този, и подобните на него филми, с огромен ентусиазъм и дори ми се струва, че тайничко ни завиждат за това-оноваJ Защото: 

  • Бяхме по-активни, много играехме навън. (Те завиждат за игрите, пък аз си мисля колко лесно е било тогава да се отглеждат активни деца)
  • Играехме по-задружно в кварталната (не виртуалната!) мрежа.
  • Като деца разчитахме на себе си да се забавляваме повече, отколкото да се надяваме играчките да ни забавляват. Напоследък се сблъсквам с термина „скучна къща”. Разбирайте – няма кабелна телевизия с еди си кои канали, няма много компютърни игри или компютъра не е еди си какъв, няма това, няма онова… и затова няма какво да се прави?!?!
  • Не губехме много време пред телевизора. Това е лесно да се обясни на днешните деца, но е трудно да си го представят – само два канала, само от време на време. Просто е очевадно -  „Защо не си прокарате кабелна?!”. Да се чуди човек как не сме се сетилиJ
  • Знаехме, че хубавите неща трябва да си ги заслужим и приемахме, когато  се налага да почакаме, за да ги имаме. Но пък наистина им се радвахме. А като цяло не отделяхме много време да мислим за хубави неща - бяхме заети с хубави игриJ
  • Изкарвахме си джобни пари като връщахме вторични суровини – хартия, кофички от кисело мляко, бутилки, буркани … Също като МиташкиJ Като гледат колко неща рециклираме всяка седмица, децата веднага съзряха златна минаJ Само дето са се родили 20 години по-късно и са на другия край на света.
  • Бяхме много по-независими отколкото са децата ни сега на същата възраст (а моите минават за самостоятелни).
  • Оставахме в къщи сами или с приятели, докато родителите ни са на работа и отговаряхме сами за себе си  (тук нарушаваш закона, ако са под 14 и ги оставиш сами в къщи, независимо дали им имаш доверие).
  • Имахме повече свобода да щъкаме в пространството без придружител и без да докарваме родителите си до сърдечни кризи.
  • Имахме лукса да не се отчитаме на всеки половин час (some conditions applyJ) – мобилните телефони не бяха още изобретени!

А сина ми, който писа наскоро домашно за домашни еко навици, забеляза, че сме правели това, което него сега го учат да прави в училище и което тук се рекламира се телевизията. Ако питате него, ние сме израснали в бъдещето, т.е. както тук се надяват да е за в бъдещеJ 

  • Използвахме само стъклени бутилки и буркани, които рециклирахме.
  • Връщахме вторични суровини, или както сега се казва рециклирахме – вестници, хартия, кофички от кисело мляко, бутилки, буркани.
  • Пазарувахме в платнени чанти и мрежи за многократна употреба.
  • В магазина всичко пакетираха в хартия, а не в пластмасови опаковки или пликчета.
  • Пиехме вода от чешмата.
  • Ходехме пеша и ползвахме повече градски транспорт. (Наистина екологичен навик, макар и не дотам приятно преживяване навремето).Никой не се качваше на колата, за да иде до пазара.
  • Ядяхме местни храни предимно („доматите на Стоичков” още не бяха вързали) и сезонни плодове и зеленчуци.
  • Не знаехме що са полуфабрикати, консерванти. Но помня, обаче, че имаше проблем с нитратите. Всъщност всичките консерви в къщи бяха дело на баба ми (базовите) и на майка ми (по-засуканитеJ). Да не говорим, че съвсем не знаехме какво е fast food.
  • Дрехи и играчки се предаваха (и още се предават, наистина, но не в такава степен) от ръка на ръка докато има живот в тях. 

Свързваме всичко това със соца, но дали го дължим на него? Едва ли. Обменяли сме спомени и с познати, които са били деца из други краища на света. По-скоро времената са били такива. Но в опита си да се отървем от соца, много от тях дадоха фира без време и без бой. За разлика от неща като корупция и лошо управление, политическа наглост и цинизъм, към тях излиза че сме по-привързани…  

Да знаехме преди 20 години, че ще стане така, сигурно щяхме да избираме по-добре битките си… 

Какво вие искате да запазите от вашето детство, за да го подарите на децата си? 

Успех на всички, 

Д. 

P.S. Избрани цитати от филма можете да намерите тук. А ако наистина искате да си спомните с какво сме играли и на какво сме се радвали – хвърлете един поглед на тази страница - Нашето детствоJ 

Ако статията ви е била интересна, абонирайте се (RSS|e-mail). Адресът ви няма да бъде използван за други цели.

 

Как да определим цената на жилището, което продаваме (и все пак да го продадем)

Публикувано на 22 August 2008 в недвижими имоти от Деница

houses

Жилището ни е може би най-скъпото ни притежание и когато става въпрос за продажба или покупка на такова всяка грешка може да ни излезе много скъпо. Добрата новина е, че в същото време всяка минута прекарана в подготовка има много добра възвращаемост.  

Един от най-важните елементи, за да постигнем бърза продажба е добрата цена.

Защо, обаче,  ни е бърза продажба, дори и да не сме притиснати от срокове? 

Колкото повече стои имота ви на пазара – толкова по-съмнителен изглежда той на потенциалните купувачи. В крайна сметка трябва да има причина, за да е подминаван толкова дълго, нали?

А не искаме и да изглеждаме прекалено „мотивирани” като смъкваме цената на няколко пъти, за да посрещнем пазара. 

Да сме на разположение за огледи и телефонни обаждания с месеци също може да бъде изтощаващо и изнервящо и това води до прибързани решения. 

За проточилите се продажби плащаме и лична цена – загубено време в очакване да приключим със сделката. 

Добра цена, поставена още в началото на кампанията ще минимизира и възможността да загубите от сделката. А вашата основна задача е да реализирате изцяло потенциала на имота при продажбата.

Много високата цена отблъсква сериозните купувачи, които познават пазара. Много ниска цена от друга страна, няма да привлечете верните купувачи (ще привлечете интерес на хора с по-ниски бюджети) и шанса това да доведе до конкуренция и повишаване на цената до търсените от вас нива не е голям. 

Как обаче да определим добрата цена? Трябват ни отговорите на следните въпроси: 

ü     Колко време стоят жилищата на пазара преди да се продадат? Увеличаване на срока, означава, че предлагането надвишава търсенето и купувачите имат голям избор и са съответно по-придирчиви. Скъсяването му е добра новина за васJ

ü          Какво е състоянието на пазара като цяло за последната година? Как се движат продажбите – намаляват или се увеличават спрямо същия период за предишната година. Ако продажбите намаляват – това означава, че купувачите се оттеглят от пазара и цените, които са постигнати преди няколко месеца може и да не бъдат постижими сега. Обратното означава, че може да очаквате да продадете по-бързо имота си и евентуално да опитате по-добра цена.

ü          Колко време стоят жилищата на пазара преди да се продадат? Увеличаване на срока, означава, че предлагането надвишава търсенето и купувачите имат голям избор и са съответно по-придирчиви. Скъсяването му е добра новина за васJ 

ü          Какви данни излизат за жилищното кредитиране?  Как се движат лихвите? Затягат ли банките критериите за кредитите или ги либерализират? Увеличават ли се обемите на отпуснатите заеми? Увеличава ли се броят на заемите? Ако има очаквания за покачване на лихвите и затягане на критериите, потенциалът за нарастване на цените е силно ограничен и е още по-важно да постигнете бързо сделка. 

ü          Сравнете вашия имот с останалите на пазара.   Обиколете имотите за продажби във вашия район. Сравнете квадратурата, броя и вида на помещенията, функционалността на разположението, брой на балкони, изложение, допълнителни помещения (тавани, мазета). В какво състояние са? На какво се дължи разликата в цената?

 ü    Кои от подобренията, които сте направили е разумно да очаквате да бъдат отразени в цената? Ако сте преобразували гарсониера в жилище с една спалня, ако сте монтирали практична и функционална кухня, ако сте направили разумни подобрения в банята, ако сте сменили дограмата, ако сте поставили изолация – подобни неща е разумно да очаквате да влязат в цената, ако не са прекалено екстравагантни (тогава стеснявате кръга на потенциалните купувачи) и помогнете на хората да ги оценят по достойнство.

Като ориентир колко могат да повишат цената (освен впечатленията от другите имоти на пазара) може да използвате и проста сметка (но имайте предвид, че това далеч не е точна наука):  

Вземете 60-80% от цената на тези подобрения, ако бъдат направени сега и ги „амортизирате” реалистично според възрастта им и оставащите им години служба. Колкото по-практична е екстрата и колкото по-малко се предлага във вашия район, толкова по-голям процент може да си позволите да използвате.  

Ако обаче сте монтирали дизайнерска кухня и спа-вана в банята, които сами струват колкото повечето жилища в квартала – няма да може да си върнете вложенията при продажбата. За да постигнете възвращаемост на подобренията, те трябва да са съобразени с очакванията за района и качеството на жилището, и като дизайн и цветова гама да допадат на масовия потребител. 

ü          Какви недостатъци има вашият имот в сравнение с другите на пазара? Може ли човек да се нанесе веднага или трябва да се освежи/ ремонтира? Кои от тях ще отстраните сами, за да не подбиват цената и за кои предпочитате да намалите цената? Съберете по няколко оферти за отстраняването им и бъдете наясно колко време ще отнемат и какви са потенциалните неудобства за купувачите.  

Бъдете информативни, когато хората питат за тези неща, защото за вас е важно те да не се притесняват повече от необходимото за проблемите. Ако нещата не изглеждат страшни, купувачите могат да видят нещата като възможност да ремонтират жилището по свой вкус. 

ü        Какво може да направите за да „заслужите” цената, към която се стремите? Има много неща, които могат да подобрят шансовете ви за добра сделка и много от тях изискват повече усилия, отколкото пари. Прочете 11 стъпки как да подготвим имот за продажба за повече идеи в тази посока. 

ü         Какви външни фактори влияят на цената и как? Тук влизат удобен транспорт, задръствания, места за паркиране, магазини за стоки от първа необходимост, детски градини, училища, заведения, фитнес зали, места за разходка, детски площадки. Има ли шумни или проблемни съседи, които могат да саботират усилията ви? Дори гледката през прозореца.

Ако търсите по-добра цена на тази основа – трябва да сте сигурни, че купувачите са добре информирани за всички удобстваJ Информирайте брокера си и го инструктирайте да информира!

ü          Какво мисли пазара за вашия имот? Вече имате защитима (разумно, не емоционално) цена и сте я обсъдили с брокера, който сте избрали. Пуснали сте имота за продажба. Направете необходимото да получите мненията на хората, които се интересуват от имота ви. Питайте след огледа: 

o        Интересувате ли се от имота и защо? – така ще разберете кои са силните страни на жилището, което продавате. Ще ви даде възможност и да изтъкнете допълнителни плюсове и екстри, които може да са останали незабелязани. Останете отворени за преговори за купувачите, които харесват имота ви но се чувстват несигурни. Във ваш интерес е диалогът да продължи.

o        Защо този имот не ви интересува? – ще сте наясно какви недостатъци виждат купувачите в имота ви и дали нещата, които вие харесвате в жилището и считате за екстри се възприемат така и от купувачите. Освен това ще ви даде възможност да изясните евентуални недоразумения.

o        Каква е справедливата цена според вас за това жилище? – ще сте наясно каква цена пазара намира за справедлива. Ако болшинството от купувачите са скептични – цените падат. 

Много хора няма да се интересуват от жилището по лични причини. Но сериозните, платежоспособни купувачи, които са огледали не едно и две жилища, ще имат много по-обосновано мнение от „харесва ми/ не ми харесва” и ще ви помогнат да разберете дали сте се ориентирали добре в ситуацията.  

Ако констатирате голямо разминаване, използвайте тази информация, за да коригирате стратегията си. Дали трябва да постегнете имота или да свалите цената? Кое и да изберете, ще е най-добре да го направите бързо или да изтеглите имота от продажба, за да не започне да се възприема като предложение с голямо разминаване между цена и стойност.  

Ако имате време и пазара върви нагоре и цената ви е малко по-висока не е толкова страшно, защото пазара ще я настигне в един момент. Но ако цените на имотите падат, а вие гоните нереалистична цена, може да пропуснете шанса си за сделка или да ви се наложи да намалите цената с много повече отколкото е била първоначално завишена. 

Бъдете информирани и информативни. Бъдете активни. Никой друг няма да защити интересите ни по-добре от нас самите! 

Успех на всички,

Д.

Ако статията ви е била интересна, абонирайте се (RSS|e-mail). Адресът ви няма да бъде използван за други цели.

 

P.S. още сметки за коли

Публикувано на 21 August 2008 в часът на парите от Деница

Този пост е продължение на Часът на парите: Колко струва километър пробег с личната кола?

Фил Брюър от WiseBread.com предлага да се отчетат още два елемента, които могат да ни помогнат в определени ситуации. Ето ги: 

  • Дори и да нямате разходи за финансиране, в сметката следва участва и категория пропуснати ползи. Това особено си струва да се вземе под внимание, ако си играете с идеята за кола с Х фактор(и). Всичко, за което плащате като екстри, над функционалността (ежедневно безопасно придвижване от точка А до точка Б на членовете на домакинството), следва да съпоставяте цената и ползата от него с евентуалния доход, които тези пари могат да ви донесат, ако ги инвестирате.

Например, изкушаваме се да заменим нашата кола с по-голяма и по-мощна, което ще ни донесе повече удобства при пътуване. При пазара тук, можем да направим замяната като доплатим 5000 пари. Новата кола ще има по-висок разход на бензин и повече амортизации. Освен, че разходите ни ще се увеличат, ние ще загубим и доход – лихвата на тези 5000 пари, които трябва да доплатим за замяната. При 8% на година – това са 400 пари загубен доход, който е част от скритата цена, която трябва да платим, за да направим замяната. 

  • Помислете и за евентуалните данъчни облекчения. Когато, например, сравнявате различни жилища и транспортните разходи, свързани с всяко едно от тях. В Щатите има данъчни облекчения при изплащане на собственото жилище, докато разходите за кола се плащат с доход, на който вече са платени данъци. В България обаче, ми се струва по-вероятно да е обратното – има по-голяма вероятност, ако имате свой бизнес или сте самонаети, част от разходите за кола да се отчетат като разходи на бизнеса и да се платят „преди данъци и осигуровки”, което намалява бремето и в някои случаи може да представи финансовата страна на ситуацията в различна светлина.

Успех на всички,

Д.

Ако статията ви е била интересна, абонирайте се (RSS|e-mail). Адресът ви няма да бъде използван за други цели.

 

Да си голям в Китай

Публикувано на 19 August 2008 в нещата от живота, мотивация, тенденции от Деница

Яо Минг води делегацията на Китай на откриването на Олимпийските игри в Пекин, заедно с Лин Хао – деветгодишният малчуган спасил двама свои съученици по време на земетресението през май в Сичуан.

 Yao Ming and Lin Hao

Каква е историята на Яо Минг преди NBA?

Роден e и израства в Шанхай. И двамата му родители са баскетболисти. Дори има спекулации, че поради собствения си ръст, са били убедени да създадат семейство (най-високото в Китай!), и да народят нови баскетболни надежди. Кой знае дали е вярно, но при всички случаи е съвсем възможно и не би било прието за скандално, като се имат предвид културните традиции и социалистическите практики в страната.  

На същата крехка възраст като малкия си помощник-знаменосец, е и гиганта, когато партията избира бъдещето му (макар едва ли са си представяли точно звездна кариера в NBA), въпреки нежеланието на родителите му. Изключителният му ръст е забелязан и той вече принадлежи на страната си в по-голяма степен отколкото на семейството си. Изпратен е в спортно училище и е предопределен за баскетболист. Нито му харесва, нито си го е избрал сам, но партията повелява! И той прекарва години в тренировки и далеч от семейството си в спортни инкубатори, които не предлагат други възможности за развитие. 

После идват 90те години и в края им започват да се случват неща, които започват да променят малко по малко отношението на родителите му към баскетболната кариера. Те самите нямат голям късмет – макар да са звезди от националния отбор на Китай за своето поколение, образованието им е жертвано в името на спорта и в едно много смутно за страната време се оказват изхвърлели от системата с единствената перспектива да си изкарват прехраната с ниско квалифициран труд.  

Какво се променя?

Първо, китайските спортни власти осъзнават, че ако искат да имат баскетболисти от световна величина, трябва да започнат да пускат надеждите си да играят в чужбина – в Китай просто няма достатъчно стимулираща среда, в която да се развиват.

Второ, NIKE (а и не само те), си дават сметка, че ако искат да спечелят китайския пазар, им трябва местно момче за рекламно лице и търсят връзка с потенциални спортни надежди.

Трето, но не на последно място, партийните функционери започват все повече да мислят като бизнесмени. 

Това създава някакво усещане за перспектива и посока след години посветени на този спорт. И Яо Минг се оказва в центъра на събитията. Макар стартът да е труден – агенти искат комисионна от 30% за бъдещите договори, партийни кадри се опитват да капитализират влиянието си, компании се опитват да си осигурят изключителни права за малко пари, партията „бди” над талантите си, и какво ли още не -  родителите му, докато се учат в крачка, някак си успяват да го прекарат през минното поле, без да застрашат шансовете му един ден да играе в NBA. 

И този ден идва през 2002, когато той става част от Houston Rockets. Въпреки, че партията иска 50% от дохода му в чужбина и се страхува, че той няма да се върне да тренира с китайския национален отбор. Докато майка му се пазари с властите за „удръжките” по договора, Яо Минг сам декларира лоялност към китайския национален отбор и гарантира, че ще се връща да тренира и играе за него.

Шест години по-късно, той е верен на думата си и води отбора за Олимпийските игри на родна земя. Въпреки огромното натоварване, операциите и риска кариерата му да завърши предсточно.

Яо Минг със сигурност полага усилия да не пропусне шанса даден му от съдбата след толкова години посветени на баскетбола. Алан Пол, шефът на китайското бюро на баскетболното списание SLAM, казва за него, че той е първият от наистина високите играчи, който е не просто висок, но всъщност играе добре.

В следващите години популярността му в Америка расте неимоверно. Американците го намират за глътка свеж въздух с добрите му маниери и земно отношение, сред разглезените му и често скандализиращи с поведението си колеги. „Изчистеният” му в буквален и преносен смисъл имидж, продава не само спортни стоки, но и Apple, Visa и какво ли още не – спектър недостижим в разнообразието си за повечето спортисти в NBA.

Благодарение на него, NBA се радва на повишен интерес сред китайците към мачовете от лигата. Участията му с националния отбор на Китай, повишават нивото на игра и популяризирането на този спорт сред най-многобройната нация на земята. Кобе Браянт признава, че Яо Минг е този, който отваря вратите на Китай за баскетбола и колегите от NBA.

Яо Минг наистина голям в Китай. Не само защото е висок 227 см, докато средната височина на населението там (и не само) е значително по-малко. Той е навсякъде – от рекламите на големите марки до училищни плакати, промоциращи грамотност, образование, спорт, през благотворителни акции за набиране на средства за различни каузи.