Как да постигнем чувство на удовлетвореност и да запазим стремежа си и желанието си да постигнем нови неща? Съществува ли противоречие между това да сме доволни от живота си и да сме наистина амбициозни в същото време?
Да правим разликата между нужди и желания
В единия край на спектъра са най-основните нужди – храна и вода, подходящо облекло, подслон – нещата от които зависи оцеляването ни. В другия край са… ок, тук са много неща –– луксозни коли, 42’’ телевизори, гардероб с дизайнерски обувки…:) Има толкова много социално и не само социално дефинирани клишета. Но какви са нашите лични определения?
Къде ние лично теглим чертата между нужди и желания? И как можем да наместим „нещата от живота” си спрямо едно състояние на неутралност. Кои от нещата, ако ги нямаме ще създадат дефицит? Какво създава положителна промяна, ако е част от живота ни, но не създава „дупка”, ако ни липсва? И кои от всички тези неща са резултат от психологически нужди и кои са свързани с чисто физическото ни оцеляване? Кои са резултат от конформизъм или инерция?
Дали чувството на удовлетвореност зависи от това, доколко нуждите ни се покриват от това, с което разполагаме? Дали стремежите ни се пораждат от разликата между това, което имаме и това което искаме? Колкото по-малко неща създават празнота в живота ни (когато отсъстват) – толкова по-лесно ще постигнем състоянието на задоволеност (неутралност). Колкото повече неща искаме – толкова по-голяма амбиция имаме за бъдещето.
Това работи в голяма степен, поне за мен.
Да се нуждаем от малко. Може би най-големия плюс от всички кризи преживени след прехода в България, за мен лично и за семейството ни, беше да научим без колко много неща можем да минем и с колко много неща можем да се справим сами. И това е знание, което ни е прекарало успешно през много ситуации по-късно.
Смелостта да мечтаем повече. Това че се научихме (макар и по-драстичен начин) да живеем с много малко, ни направи много по-смели в мечтите и плановете ни за бъдещето – знанието, че дори и да паднем, имаме уменията да станем, дори и да ни се наложи да се върнем към абсолютния минимум. Защото, колкото по-нисък е прага на нуждите, толкова по-лесно е да се предприемат големи промени, толкова по-широк е хоризонтът на възможностите. Защото често за да постигнеш нещо, първо трябва да имаш смелостта да се откажеш от нещо друго.
И това е най-голямата ми амбиция – да избирам сама бъдещето си, независимо от настоящето!
Успех на всички,
Д.
