Досега гледах на веригите за бързо хранене по съвсем различен начин. Да, те предлагат нездравословни храни – много мазнини, много захар, малко зеленчуци, огромни порции… Но от друга страна относително ниски цени за хранене навън и някакъв стандарт (храната им има еднакъв вкус навсякъде), който докато живеехме в Азия често беше добре дошъл. За мен е било въпрос на лична отговорност да не се прекалява с нея и съответно да науча и децата си да не го правят.
Ние самите никога не сме живели на места, където храната в тези вериги да е толкова евтина, че да не можеш да си сготвиш свястна храна у дома за същите пари. А сега живеем и в страна, където кравите са буквално навсякъде и блажено си пасат по полята – гледка, която на много места е запазена за опаковката на шоколада, тук е на всеки километър. А и Нова Зеландия не е огромен пазар. С една дума, и за мен както и за много други хора, скритата цена на тази индустрия наистина е невидима.
Но преди време попаднах на част от интервю с Майкъл Полан по телевизията. Не можах да изгледам целия материал, но ме заинтригува много. Потърсихме му книгите в библиотеката и филма Food Inc, в който той (заедно с други хора) говори за проблемите на цялата хранителна индустрия в Щатите и как те засягат (може би) всички ни. Нямам представа до каква степен този проблем е валиден за страни като Нова Зеландия и България, но си струва човек да се замисли върху ситуацията, която се описва като проблематична реалност в Щатите.
Веригите за бързо хранене са най-големия клиент на хранителните производства там. И това практически означава, че
независимо дали се храним в техните заведения или пазаруваме в супермаркета, ние всъщност ядем храна, която е произведена по техните стандарти.
За да постигнат това „единство” на вкуса на ниска цена, те налагат определени стандарти и принципи на „ефективност”, които им вършат чудесна работа в ресторантите и на снабдителите си. А те както знаем са доста проблематични от гледна точка на добрата диета.
И техните правила не са никак благосклонни нито към консуматорите, нито към животните. Животните се хранят с царевица, въпреки, че всъщност са пригодени да се хранят с листа и трева. Но така стават по-големи по-бързо. На по-ниска цена. А че стомасите им не са пригодени да се справят с подобна храна и започват да развъждат всякакви нежелани и опасни! за всички ни бактерии? Няма проблем. Ще ги тъпчем с антибиотици на общо основание, за да не умрат от тях. Нищо, че всъщност това води до резистентност към тях (престават да работят, когато наистина ни трябват).
Отгоре на всичко, защото всичките тези животни се колят и обработват централизирано ( в 13 кланици по точно за целите Щати, според информацията във филма), в случай на инфектиране на месото, пораженията са огромни и могат да се окажат в храната на хората във всички краища на страната. Но за се избегнат подобни проблеми, вътрешностите им се обработват химически (с препарати, които сме свикнали да асоциираме с препарати за почистване на банята, а не за измиване на храната) преди да бъдат смлени и добавяни към други местни продукти и полуфабрикати…
И това са само част от проблемите, за съжаление. И останалите изглеждат също толкова страшни както за нас, така и за животните.
Препоръчвам и да гледате филма и да прегледате при възможност книгите на Полан, или статиите му. Вижте какво има по темата в TED.com. Ще намерите много провокации за размисъл и много информация, която може да повлияе на решенията ви. Аз поне планирам да го направя заради себе си и заради децата си.
Как може да се предпазим от всичко това?
Не е никак лесно, но си струва да опитаме и можем да следваме поне част от правилата, които самия Полан избира за себе си. Той има специална книга, която се казва точно така „Food rules”, но се ползва с голяма популярност в Крайстчърч и чакаме още 16 души да я прочетат преди да се доберем ние до нея. Когато го сторим ще пиша по-подробно за тях. А сега ето някои от правила в предишната му книга „In Defence of Food”:
Не купувайте нищо, което прабаба ви не би разпознала като храна.
Така или иначе всичко останало е подобие на храна – с калории, но без хранителна стойност.
Не яжте нищо, което няма опасност да се развали скоро.
Пазарувайте местни храни.
Пазарувайте сезонни храни.
Пазарувайте колкото може повече извън супермаркетите.
Здрависайте ръката, която ви храни.
Идеята тук е, че човек трябва да се стреми да познава фермерите, които го хранят, за да е наясно как е произведена храната и да съкрати пътя й до масата. Така влагаме повече пари в качество и устойчиви практики, отколкото в логистика и корпоративни упражнения.
Приготвяйте храната си у дома и се събирайте около масата.
Яжте храна приготвена от хора, не от корпорации. Яжте само на масата. Яжте закуска обяд и вечеря и елиминирайте междинното похапване.
Консумирайте по-малко месо.
Купувайте продукти без опаковки.
Те обиконовено са много преработени, и рядко идват от местните ферми. Не купувайте продукти, които твърдят че са здравословни – за да твърдят каквото и да било трябва да имат опаковки.
Купувайте продукти с малко съставки, и най-вече – които са съставки.
Темата е голяма и със сигурност ще се връщам към нея. Но за сега толкова от мен, Какво мислите вие? Някой знае ли как стоят нещата в България в това отношение?
Успех на всички,
Д.
Michael Pollan
“Food Rules”: A Completely Different Way To Fix The Health Care Crisis
Food Rules: Your Dietary Dos and Don’ts
{ 2 comments… read them below or add one }
Преди около шест месеца с жена ми гледахме Food Inc. Филмът ни направи впечатление, а освен това обсъждаме темата отдавна /повече жена ми/. Медиите в България и обществото не се интересуват от начина по който се отглеждат животните. Важна е цената. Веригите за хранителни стоки притискат производителите за по-ниски цени и голяма трайност на продуктите. По тази причина киселото мляко е загубило традиционния си вкус. Колбасите са с високо съдържание на соя, консерванти и оцветители. Благодарение на усилията на Министерство на земеделието изглежда при сирената има успех – гарантира се, че са направени от мляко. За кашкавала все още не е ясно, тоест възможно е да съдържа растителни мазнини.
Що се отнася до Макдоналдс, има един филм /Super Size Me/, в който автора /документалиста Морган Спърлок/ се храни само в тази верига, в продължение на месец. Здравословното му състояние се наблюдава от лекар. В края на този период се влошават редица функции на организма му.
По отношение на ГМО културите интересен филм е The World According to Monsanto.
От личния си опит мога да дам пример с рибата сьомга. Понякога взимам от тази риба и правя суши. В последните години структурата й се промени. Вече е с мазни натрупвания. Разбрах, че във фермите за сьомга хранят рибата с царевица. Скоро прочетох, че 20% умира от вирусно заболяване, което сега се е предало и на дивата сьомга. Над 400 ферми в Европа са заразени.
В моето семейство се стремим да купуваме яйца, мляко и месо от производители, а не от магазин. Избягваме вериги за бързо хранене.
Добре дошъл с малко закъснение:) Аз за този филм съм човала само, но не съм го гледала все още. От същия екип има и друг интересен проект – как се живее на минимална заплата. Сега като стана дума за тях, мисля да ги потърся и да ги видя.
А за това медиите в България от какво се интересуват, може да се каже много и то все ще е доста критично (поне от моя страна).
А тенденциите при храните са наистина много притеснителни – и по отношение на качеството им, и по отношение на количествата, които консумираме и по отношение на света около нас… Явно трябва да променим много повече неща, отколкото да избягваме ресторантите за бързо хранене. Хубавото обаче е, че както казват създателите на филма, имаме шанс да гласуваме по три пъти на ден за промяна – трябва само да го изплзваме чат пат:)
{ 2 trackbacks }