Тази седмица Германия забрани продажните на късно на някои финансови инструменти, от друга страна пък Китай наскоро ги разрешиха. Чии действия са напредничави и чии назадничави времето ще покаже.
Какво е продажба на късо?
По същество продажбите на късно са сделки, при които някой взима активи на заем и ги продава, защото предполага, че цената им ще спадне и той ще може да ги изкупи отново на по-ниски цени, за да ги върне на притежателя им в договорения срок.
Продажбата на късо залага на спад в цената на съответния актив, в резултат на цикличността на пазара, защото активите са надценени или поради други причини – като например настоящата паника на пазара.
Обратното на продажбите на късо са -
Дългите позиции
При тях се купуват активи с идеята, че цената им ще се повиши и ще бъдат продадени с печалба.
В дългосрочен план тренда на пазарите е да вървят нагоре и дългите позиции се правят, за да се извлече печалбата от тези тенденции. Но както вече всички знаем – цените на активите могат да играят много при определени условия.
Какъв е риска?
Когато акумулираме дълги позиции, рискуваме капитала, който инвестираме в тях. Но рискът ни се ограничава до инвестираната сума. При продажби на късо – загубите на теория за неограничени и риска е значително по-голям.
Дългите позиции може да се използват не само за търговия с активи (краткосрочни сделки, които използват предимно моментните движения на пазара), но и за инвестиционни стратегии (когато се купуват активи с цел да бъдат държани дългосрочно, защото се преценява, че имат добро управление и позитивни перспективи за развитие).
Късите позиции са предимно инструмент за спекулативни стратегии, които са по-скоро част от търгуването с активи, отколкото от инвестирането в тях.
Един пример:
Цената на акциите на XXX е 20 лева.
Ако купите на дълго 100 акции ще сте инвестирали 2000 лева. Акциите могат да повишат цената си неограничено ( да станат 50, 100 или 1000+ лева) и това прави и възможностите за печалба неограничени на теория. На практика те са ограничени от качеството на компанията и конюнктурата на пазара.
Загубите, от друга страна са ограничени до 20 лева на акция – цената, която ние сме платили.
При късите позиции печалбата е ограничена до цената, на която са взети на заем. Цената може да падне само до стойности близки до нулата и затова максималната печалба, която може да се реализира е близо до 20 лева. Казвам, близо до 20 лева, защото ако вие купувате създавате някакво търсене, което ще се отрази в цената ( на теория поне).
Ако цената падне до 0.20 лева, вие ще спечелите 100 х 19.80 = 1980 лeва.
Но пък ако цената нарасне до 100 лева на акция ще сте ‘вътре’ с 100 х 80 = 8000 лева. Но може да нарсне и до 1000 лева и с това загубата да стане 98000.
Успех на всички,
Д.
photo credit: alancleaver_2000
{ 4 comments… read them below or add one }
получило се е някакво несъответствие между заглавието и текста на публикацията — на едното място е използван термина „продажби на късо“, а на другото — „продажби на късно“. предполагам, че грешката е съвсем неумишлена, но е добре да се оправи, за да не се нарушава консистенцията на цялата публикация.
и нищо лично
взимам си бележка!
Според кибернитичният модел на анализ – просто и двете старани са взели правилното решение, да се действа според ситуацията, а не според модели. Дано покажат резултати, и при двете страни.
На теория си прав сигурно, но на правителствено ниво тези решения имат много силен политически компонент . Освен това ако се сменя регулацията постоянно и конюктурно е много трудно да се прецени риска и пазара страда, да не кажа че направо се гъртва. Та всъщност въпросът е коя тенденция е по-вероятно да доминира. А след това идва и проблема с това как точно ще бъде регулирана в дългосрочен план. Защото това ще се отрази на всеки, който има някакви спестявания във фондове или акции.