Вино и пишман познавачи

Нова Зеландия е голям производител на вина. И новозеландците пият много вино.

Аз обаче съм пишман любител. Не пия често познанията ми за вината са ограничени. А от друга страна явно и вкусовете ми – така че не ми е кеф да пия всичко наред.

А опитите ми за ментални бележки по въпроса, установих, че някой постоянно ги форматира. И дори и да ми хареса някое вино, следващият път когато ми се наложи да купувам – съм забравила кое беше и какво беше и въобще как се опитвах да го помня. И все се опитвам да се поправя, дори само за собствено улеснение, защото тук секцията с вината във всеки супермаркет е може би най-голямата по обем и като не знаеш и ти какво търсиш проблема е наистина сериозен.

Всеки път си вярвам, че ето на’ запомних го това хубавото вино, дето го пихме с ….. И всеки установявам, че и представа си нямам какво търся, изправена пред целия този избор. Който на всичкото друго и постоянно се променя , се оплакват по паметливите от мен.

Но явно не съм сама в драмата и вчера забелязах една хитрина на етикета, която ме впечатли, защото явно е измислена точно за мен. После забелязах, че я има на повечето вина, които си струват да се помнят:) Ето за какво става дума:

Тази малка част от етикета, която човек лесно може да си откъсне и да си я запази някъде и която го призовава съвсем директно “Запомни ме! Аз съм вино от еди си кой вид, на еди си коя винарна, от еди си коя година и ти харесааааааах…!”

И ето – вече проблемът ми се е променил: от “кое беше онова вино дето…?” се превръща в “къде ми е листчето с хубавото вино?”, което е значително подобрение за мен. Аз имам по-добра история в помненето на всякакви “къде ми е….?” (всички у дома ме бъркат с бюро ‘загубени/затрупани вещи’ така или иначе), отколкото в запомнянето на вина, винарни и хубави реколти, така че има надежда на хоризонта:) Малко акъл, но навреме.

Наздраве!

Д.

Tagged as: вино, маркетинг, Нова Зеландия, потребление, улеснения