В търсене на липсващото време

Времето винаги ми е било много ценно. Или поне е нещото, което на мен постоянно ми липсва. Или по скоро не ми достига. Въобще, все ми трябва за нещо.

Винаги имам куп задачи, много от които механични и досадно повтарящи се. И много дълго време им се дразнех, защото отнемат време, за което аз имам други по-интересни планове. Но задачите още не съм намерила начин да се отърва от тях, така че трябва да си ги бутам. Едно от нещата, което напоследък практикувам е писането на списъци. За да не ми се налага да ги мисля излишно и да ги действам на автопилот. Това поне ми оставя акъла свободен да се шири и шляе и да обръща внимание на собствения си шум.

Това дава много добри резултати. Аз се чувствам по-добре и когато седна да правя нещата, които аз съм си наумила вече имам мисловна инерция, от която да се възползвам.

Но преди време прочетох един постинг в блога на Penelope Trunk, който ме наведе на размисъл:

Compared to other places I have lived, the farm gives me space to think. My head is always swimming with ideas, I’m always writing or reading.

Наистина е вярно, че човек трябва да си осигури времето и да си разчисти пространството ментално, за да има време да мисли, при това продуктивно. Но реално това е огромен лукс в днешно време за много хора. А аз определено не мисля да се местя във ферма, пък и това на мен не ми е проблема. Но пък не преставам да си търся начини да си открадна такова време.

В резултат на което ми хрумна нещо за пробване. Децата бяха във ваканция, което винаги скъсява всякакви отрязъци от време, а необезпокояваните такива просто не съществуват. Та реших да пробвам да си накълцам листа със задачите според отрязъците от време. Не просто да ги имам изброени, за да не забравя нещо. А всяко нещо, което трябва да свърша да бъде накъсано на дребни задачки, които да пасват на кратките проблясъци между две „мамоооооо”. Като не мога да си отворя време, поне да пробвам да си набутам задачите в това, което имам.

Резултатите ме учудиха наистина много. Оказа се, че така свършвам много повече неща, при това като се ангажирам много по-малко с тях. Не ми се налага да се спирам пред списъка и да се чудя какво да подпочна и имам ли шанс да го свърша. Звучи малко смешно, но това е представлявало някаква ментална бариера, която ме е спъвала в някаква степен.

Освен това открих, че за много неща да се свърши 80% от задачата върши чудесна работа и останалите 20% могат да бъдат зарязани с чиста съвест, стига да сме свършили вече важните 80%. Друг бонус се оказа факта, че 20% са много по-лесни за делегиране от 100%.

Та тази система помага много за всякакви дейности, които всички вършим малко или повече механично и по инерция. Така се свършва повече работа по-бързо. И така се свършва по-важната част от работата първо.

Затова, ако сте фенове на списъците със задачи, започнете наопаки. Не правете списък с неща, за които ще трябва да търсите време след това. Направете списъка със задачи така, че да отговаря на времето ви. Ако то е накъсано и разпиляно по каквито и да е причини, или пък ако просто работите по-добре така, направете си и списъка със задачи като разбиете това, което трябва да се свърши на адекватни за тези откъслеци задачки. Подредете ги по важност за още по лесно. И действайте.

Успех на всички,

Д.

П.П. И моля споделете вашите резултати, ако пробвате системата. Или други хватки, за справяне с проблема „време”?

photo credit: h.koppdelaney

Tagged as: време, зачаи, продуктивност, развитие, списък със задачи