Отговор на един коментар под “здравеопазване без регламент!”

Тази сутрин седнах да пиша отговор на един коментар след вчерашната статия. Но то стана цял ферман и затова го пускам като отделен пост. Само да уточня – не става дума за заяждане, а за обсъждане на някакви постановки. На различно мнение сме по тях, но пък това прави дебата възможен. Ето го:

Не съм съгласна да се обобщава така. Да, като потребители и пациенти трябва да изискваме по-добри условия.

Обаче аз не съм съгласна с безумните разходи които се правят с нашите пари. Защо аз да доплащам разликата в цената на инсулина за диабетиците – http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=298953 – само за да може една фирма вносител да печели повече?

Според статията, която цитираш, фирмата досега е плащала разликата като дарение. Ако има някакви злоупотреби в този случай, те трябва да бъдат разгледани конкретно. И тук не става дума за друг инсулин, а за същия инсулин както и преди. Но ако погледнем на случая теоретично, на мен ми изплуват три (поне) въпроса:

1. Ако фармацевтиката е бизнес като всички останали, трябва ли фармацевтичните компании да са принудени да продават продуктите си на непазарен принцип и да се съобразяват с административно поставени тавани на цените? И не трябва ли здравната каса, ако счита цените за необосновани да намери друг вносител – би трябва да има такъв, ако цените в наредбите са обосновани добре.
2. Не те ли притеснява факта на подобно донорство? Парите отиват при  болните да, но всъщност дарението изкривява ситуацията в полза на администрацията – тя се бие в гърдите за безплатните лекарства. Това, според мен, създава предпоставки за извиване на ръце и на търговия с услуги.
3. Ти какво би предпочела – да си плащаш при личния лекар, когато си болна от грип, но да имаш сигурността, че ако се разболееш от тежко и/или хронично заболяване (когато често способността на хората да се справят с живота рязко намалява) ще имаш достъп до безплатно (или по-скоро солидарно платено посредством твоите вноски) лечение и лекарства или да ходиш при личния си лекар почти за без пари при грип, но пък да си купуваш с години ужасно скъпи медикаменти?

Тя системата затова е създадена и всички плащат 8% от доходите си в нея – за да имат на какво да се опрат при тежки и хронични заболявания точно. От които между впрочем, никой не може да си гарантира, че няма да страда, независимо как живее и колко внимава.

Защо аз да плащам за лечението на пияниците и пушачите? И докога? Защо се лекуват безплатно катастрофирали по тяхна вина например? Пияни или дрогирани зад волана? Или ранени при гангстерски престрелки??? Защо и докога ще се харчат моите пари за лечение на безразсъдни хора които не се грижат за здравето си и такива които не си плащат здравните осигуривки???

Всички следва да си плащат осигуровките и това според мен ще стане много по-лесно и масово, ако имат някаква сигурност, че ще бъдат лекувани, ако им се наложи. Солидарното здравно осигуряване и всяка застраховка е инструмент за управление на риска. Ако изкараш всички рискови ситуации от пакета – той няма никаква стойност за когото и да било.

Ако ти се окажеш жертва на пиян шофьор и след това лечението ти зависи от това, колко той може да плати за него – справедливо ли ти изглежда? Той може и стотинка да няма(шансовете са големи, ако говорим за пияници и наркомани) и ти случайната жертва си оставаш инвалид без работа и без достъп до лечение и грижи?

Но пък ми се струва, на мен специално, съвсем приемливо да се включиш в дебата за здравната реформа и да настояваш, здравната каса да съди виновните за подобни разходи и да си търси парите след  това от тях. Ако не друго поне обществено полезен труд може да положат някъде. Аз бих те подкрепила за това.

Частните застраховки имат различни премии за подобни ситуации – увеличения за пушачи, фенове на екстремните спортове, дори за практикуващите определени професии. Изключват също и вече диагностицирани заболявания. Но подобни разграничения вървят срещу характера на солидарната система и я подкопават, ми се струва, защото като се има предвид, че всеки поема някакви рискове (най-малкото ходи по заведения и пуши пасивно), участието става много спорно, ако услугите са под много условия. Освен това е скъпо и за администриране.

Но пък винаги има полза от дебат и от нови гледни точки – добре балансираните и обосновани решения се раждат именно в дебата по даден въпрос.

Да, приятно е и дори забавно е да се критикува правителството и шефовете по принцип. Особено ББ той е абсолютна благодат за критикарстване.
Обаче, Деница кажи ни как е в НЗ например – и там ли плащат възможно най-луксозния инсулин и възможно най-луксозните слухови апарати на раздути цени при това??? Можеш да провериш и сравниш на какви цени са тези неща там и тук. Гарантирам ти че в БГ е по-скъпо… Щото комисионните са сериозни тук.
На каквъв брой хора там има по едно лечебно заведение например? Тук са доста нагъсто и разбирам че ще продължат да ни харчат парите за да поддържат полупразни болници за нищожен брой хора вместо да подобряват качеството на лечение и обслужване. Е в резултат бедните пак ще са лекувани зле, а другите ще си плащат за качество ако го искат…

Бойко Борисов го критикувам не защото иска да разкара корупцията от търговете с лекарства. Ако го постигне – евала!

Но в целия му патос по въпроса, няма никаква стратегия след 2 години да няма нужда от същата акция. Няма обсъждане, няма предложени процедури, няма алтернативни идеи, няма мерки за прозрачност и граждански контрол. Един министър ще се види с друг министър и ще говорят за лекарства! Ама дали ще решават проблемите на хората, чието лечение зависи от тях или ще си преразпределят разчистените територии – никой не знае.

А още по-лошото е, че и никой не е се притеснява, че не знае. И много хора го намират за съвсем нормален начин за решаване на проблемите. Делови направо.

Новозеландското здравеопазване си има свои проблеми, по-различни от българските. И това важи не само за здравеопазването. Но най-важното, което съм научила тук е следното: тук критична маса от хората вярват, че те са си сами един на друг гаранция срещу всякаква некомпетентност и безхаберие.

И тук системата си има своите ограничения, има и злоупотреби, и недоглеждане, но когато това се случи – то ВЛИЗА В НОВИНИТЕ и ПРЕДИЗВИКВА РЕАКЦИЯ И ДЕБАТ и летят глави или се предлагат решения бързо. Понякога ми е смешно дори за какви суми и нарушения, бидейки отраснала в България и живяла на места като Виетнам и Китай. Но понеже тук не им е смешно, ами възмутително и прагът им на възмущение и емного нисък – живеят по-добре.

Всеки, който злоупотребява със системата също влиза в новините и предизвиква недоволство – семейства с високи доходи, които източват детски надбавки, предприемачи, които не си изпълняват договорите, министри, които злоупотребяват със служебните си кредитни карти, данъчните съдят банките за „изобретателно счетоводство”… И никой не си плюе в пазвата, казвай си, добре че не съм аз. Хората заемат позиция и реагират. И затова няма приятелски кръгове, които да просперират. И затова има и ясни правила и стратегии.

Хората не мрънкат само на маса – протестират много активно и видимо и медиите не могат да си позволят да пренебрегват подобни новини. Тук винаги ще има достатъчно хора да поставят на дневен ред проблема на дете, останало без лекарства заради бюрократични рокади. Не може едно лекарство да е безплатно сега и след месец да стане платено. Когато се правят промени следва да има гратисен период за засегнатите или заварено положение за хората, които се лекуват в момента, за да може да се справят с проблема.

И тук се вадят услуги от пакети, или се намаляват субсидиите, но има дебат по въпроса. Винаги стои въпросът какво предпочитате – повече данъци или повече услуги? И винаги има принцип, на който тези неща се решават и стратегия, която се гони. Човек може да не е съгласен с нея и да е в малцинство, но поне няма усещането, че някой просто стреля в тъмното. И ако наистина не си доволен гласуваш по съответния начин на следващите избори – тук и избирателната активност е огромна направо в сравнение с България, или ставаш активист на каузата и запретваш ръкави да работиш за нея.

Такива хватки и обиколки на договорни отношения не може да има и хората считат плащането на данъци и застраховки тук точно като встъпване в договорни отношения. Подкрепят решения и промени само ако виждат ползите от тях и застават зад всеки, към който системата не е изпълнила задълженията си. Защото знаят, че ако не го правят тя рано или късно ще се обърне и срещу тях. И затова системата работи значително по-добре с ресурсите, с които разполага.

И това е защото комунистическото ни възпитание или лошото ни образование ни пречи да разберем че медицинското обслужване и здравеопазването са бизнес също както хранителната индустрия, или туризма или енергетиката. Кой знае защо някои хора си мислят че държавата им е виновна ако са болни и имат право да се лекуват “безплатно” – т.е за сметка на другите…

Ако здравеопазването е бизнес, то трябва да спазва договорните отношения, в които е влязло. И трябва да предлага стойност за пациентите си, които плащат 8% от доходите си за тези „безплатни” лечения и лекарства. Кой ще си купи хляб от магазин, който му взима парите и после казва „ще видим”.

Държавата не им е виновна, но пък им е длъжна да си заслужи парите, които задължително им събира като данъци, социални и здравни осигуровки, ДДС и още какво ли не… Ако държавата няма да се ангажира да спазва законите и правилата залегнали е тях, хората никога няма да са мотивирани да плащат данъците. И ще се чувстват морално оправдани да ги избягват със всички средства, които им попаднат.

Та така. Не че тук всичко е ок или пък е евтино и безплатно. Но аз лично вярвам, че с ресурсите, с които разполага държавата в момента се прави най-доброто, от това за което общественото мнение настоява. И разликата не е толкова в цифрите, колкото в ангажираността на хората по отношение на това, какво прави държавата с техните пари и с техните идеали.

Лек ден от мен и да сте здрави,

Д.

Tagged as: гражданска активност, гражданска отговорност, здравеопазване, права, правила