RE: коментар към Lyd за лекарствата на онкоболните деца

Lyd, звучиш като да си съвсем права, но всъщност ми се струва, че не си.

Първо проблема има две нива – едното е експертно, другото е политическо. Ти, ако съм те разбрала правилно, искаш да се справиш или поне да търсиш решения на първото – да откриеш механизма, който действа в ситуацията и в него да намериш решение/изход, което да предоставиш на нуждаещите се.

Добре, ама не до там. Или поне не е достатъчно.

Не съм много сигурна, но ми се струва, че си учител. Но ако не си, представи си, че преподаваш даден предмет и водиш кандидат-студентски курс. Родителите са платили да подготвиш децата им за изпит в университета. А ти гледаш филми с тях, пиете кафе и си разказвате вицове. Като разберат родителите какво правите в курса, какво ще направят? Ще изискат от теб да направиш за това, за което ти се плаща? Или да вземат учебниците и ще си кажат, че те ще покрият материала с децата си през свободното си време, пък вие там пийте си кафе на спокойствие. Ти може да преподаваш  и в гимназия – родителите би следвало да бъдат взискателни към теб и тогава. Но има разлика, и именно в тази разлика в отношението е проблема донякъде.

Но нормално ли е всички родители да преподават сами всички предмети на децата си , ако има учители?

Нито на семействата на болните деца, нито на хората, които са се присъединили в групата във ФБ им е работа да знаят всички административни подробности. Те си имат своите професии и своите отговорности и трябва да са добри в това, което самите те вършат и да не допускат пропуски там. Един човек се сблъсква с много проблеми през живота си и всъщност това е белега на модерните общества, че за повечето неща има на кой да се опре. И този, на който се опира, би трябвало да знае повече отколкото самия той може да научи за проблема набързо и съответно отстраняването му и благоприятният изход ще са по-възможни. Това ни позволява да вървим по-бързо напред във всяка една област.

Родителите на болните деца трябва да взимат информирани решения за лечението на децата, да ги подкрепят и поддържат, а не да се усъвършенстват в б’рократични хватки. Със или без обществена подкрепа.

Затова плащаме данъци и има администрация. Аз съм убедена, че в държавната администрация има хора, които са съвсем наясно с процедурите и нормативната база и могат да изяснят и да намерят решение на проблема за много по-малко дори от 6 дни. Ако те не могат да направят това, значи не могат да си вършат работата и просто не им е там мястото.

И тук идва политическия елемент и ролята на групи като тази във ФБ – защото те изразяват някаква форма на възмущение и нетърпимост към елементите в системата, които не си вършат работата. Проблемите стават по-видими за повече хора и се увеличава шанса хората да взимат по-информирани решения за системата като цяло, да са по-наясно колко са уязвими спрямо нея и да предприемат по-активни действия, за да се защитят.

И този ефект е много важен, защото създава среда на нетърпимост към явления като корупция и непрофесионализъм и това повишава качеството на услугите на администрацията. Ако се стремим към подобна среда, няма да има нужда да решаваме сами като експерти проблемите на всяка обществена група. А хората, които могат да ги решат за по-кратко време и по-добре от нас ще си вършат работата. И тези, които могат да вършат тази работа добре, ще имат шанс да достигнат позициите, от които могат да постигнат най-голяма положителна промяна.

И сега пак за заглавието ти – гражданите не знаят наистина. Но не защото са овце или не се интересуват. А защото процесите са крайно непрозрачни и отговорностите са много размити. Съществува нещо, което някой (мисля Макс Вебер или някой, който е коментирал теориите му – забравила съм вече, беше отдавна…) нарича „скритото знание на бюрократа”. Това вече не е експертно знание. Това е знанието му за навигацията в системата и как се прокарват решения в нея, как тя се манипулира в негова полза.

И колкото по-непрозрачна става системата, толкова второто става по-важно и избутва първото. И прага на разбиране на системата става толкова висок, че се влиза в нея само с благосклонността на феодалните бюрократи. Които стават и феодални (по мое мнение), защото казано рано или късно част от тях барикадират и/или „монетизират” позициите си. Единствения изход тук е ползата от тях за политиците да е по-малка от политическата цена, която плащат за тях.

И пак подобни инициативи, малко по-малко, правят точно това – повишават политическия риск от бездействието. Дори и за “спасителите”.

Звучи теоретично, но държавите, в които се живее лесно и тези неща се решават бързо и без да се стига до подобни издевателства над хора в нужда, всъщност са държавите, в които има висока нетърпимост към „скритото знание на бюрократите” и хората пищят, докато някой ги чуе, когато се сблъскат с него.  И защото това е така, администрациите внимават много да не се стига до там и сами се чистят от плявата. В тези държави също постоянно се променят механизмите за осигуряване на обещаните услуги, променя се дори и философията зад тях. Но хвърчат главите на тези, които не си вършат работата. И има шанс за тези, които наистина знаят какво правят.

Аз съм била с малко дете в болница. Не с рак, с астма. Не с месеци, за дни. И всички медикаменти си ги купувах в кварталната аптека, не от Гърция, Турция или Англия… И не струваха стотици левове, само дестки.

Какъв стрес е това, си нямате представа, ако не се го преживели. И въпреки това, сигурно е нищо, в сравнение със ситуацията, в която са родителите на болните от рак деца. Каква сила трябва да бъдеш там и да не се разпаднеш, да бъдеш силен за детето си, за другите си деца. Не знам колко дълбоко им се налага на тези хора да бръкнат в душите си, за да намерят сили да съберат парченцата от децата си, от себе си, да ги сглобят отново и да продължат напред. Да взимат решенията, които трябва да вземат.

Много, много, много е трудно.

Тяхната работа е да бъдат до децата си и да им помагат да се справят с всички сили, които имат.  И не е честно родителите да трябва да ‘специализират’ държавна бюрокрация, за да се грижат за децата си!

Работата на държавната администрация е, да им осигури полагащата им се подкрепа. Защото те знаят как може да се реши проблема. Знаят и дали и къде има пари за това. А ако не знаят трябва да ги подместим от там. И ако има проблем извън техния контрол – тяхно задължение е да бият камбаната преди ситуацията да е станала критична.

Наша работа пък е да сме активни и да не ги оставяме да кръшкат! Бюрократите това. На принципна основа. А не да им даваме акъл как да решават текущи проблеми. Пак – ако не знаят не им е там мястото.

Това, което предлагаш, Lyd, сигурно ще е от полза. Но да се намери „пътеводител” за държавната бюрокрация, макар да може да помогне на някой тук и сега, не може да е крайната цел на едно подобно усилие. Трябва да се премахване този бюрократичен облак, а не да се учим ефикасно да функционираме в него.

Нека помислим как може да използваме този политически капитал, макар и тънък, които се трупа в групата във ФБ с добри темпове, за да се приближим до целта – всеки да си върши работата и да не става дума ние да сме срещу тях!

И хората имат право да искат! Да искат държавата, на която плащат сметките да си върши работата (в България, държавата прибира повече от половината доход на всеки, който си ги плаща: 10% общ доход + 8% здраве + 20% ДДС + осигуровки + всичко останало!). Без да разбират от администрация. Защото те задават посоката, в която трябва да се движат нещата.  С техните пари. Да доставя резултати и действащи решения е работа на администрацията. А не да прехвърля задачите си на тях. Това се иска от всеки на работното му място.

Някой има ли шеф, който хем да ви плаща, хем да ви върши работата, хем да ви търпи?

Нищенето продължава обаче.

Д.

P.S. групата във ФБ към момента на писане има вече над 6700 участника

Tagged as: администрация, бюрокрация, гражданска отговорност, деца