На учителя с любов

by Деница on 15/12/2009

in Нова Зеландия,доМАМАшни хитрини,за децата

В Нова Зеландия има традиция на края на учебната година на учителите да се подаряват дребни неща. Явно вариантите са много различни. Аз още не съм съвсем наясно с етикета.

Първата година тук бяхме все още много стреснати, за да стигнем до местните традиции, а миналата година заминахме преди края на учебната година за България след много тежък период тук и някак си не стигнахме до празнично настроение преди това. И все още малко се чувствам гузна за това, защото имаше за какво да съм благодарна на учителите на децата си и трябваше да положа повече усилия, за да им покажа, че високо ценя усилията им. И тази година бях решена да не повтарям същата грешка.

И тъй като не ги познавам в личен план, нито съм съвсем наясно с етикета, реших да приготвя пакетчета с коледни сладки. Аз обичам да пека, а и тук домашните печива винаги са на почит и хората ги приемат наистина като израз на внимание.

Пакетчетата трябваше да са няколко и затова реших да направя няколко вида сладки, вместо един вид в огромни количества. Освен продуктите, исках да купя и кутийки, в които да ги опаковам, но в крайна сметка се спрях на стъклени буркани. И след четири часа творчество в кухнята – ето какво се получи:

към пълния текст на статията —>

cookiejar

 

Още коледни:

Часът на парите: коледно пазаруване без финансов махмуркук

Льолита” с М&М за весели почерпки с много игри

Първият карнавал – Коледни приготовления!

18 идеи за играчки/подаръци, които си струват (част I)

Още 19 идеи за подаръци, които си струват (част 2)

и не точно, но въпреки това свързани – Свестни родители = свестни училища? Да!

{ 9 comments… read them below or add one }

Гергана Йорданова December 15, 2009 at 08:55

Здравейте!Дадохте ми една чудесна идея да направя нещо добро по празниците и за учителката на сина ми, която е като майка за пиленцата ни.Това е едно внимание за нея, а и един урок за децата да се научат да бъдат благодарни и да ценят добрите неща в живота ни.Бъдете благословена и Весели Празници!

Reply

babamarga December 15, 2009 at 09:22

Браво!

Reply

Милена (Меми) December 15, 2009 at 10:55

Страхотно! Непременно ще го направя и аз!

Когато дъщеря ми завършваше детска градина, аз подарих на госпожите красиви пликове с панделка, съдържащи ваучер за козметична процедура – масаж на ръцете. Ммм, нали знаете, че хората често подаряват това, което искат и те:) Надявам се да са го използвали:))

Сега ще измисля нещо, подобно на твоето. 10х за всички рецепти и линкове, ще ги разгледам подробно. Че тези дни – и ти си виновна ;) – съм настроена почти… пекарско:)))
Последната публикация на Милена (Меми): blog ..Възпитание и списание My ComLuv Profile

Reply

Деница December 15, 2009 at 11:38

То по принцип отношението е най-важно, но и аз се напекох с кеф и на воля:)) Та си права, Милена, за това, кой какво избира да подари.

Но вземи и ти да драснеш някой ред, защо си го направила, че ние имаме нужда да се концентрираме върху положителните примери, а те имат нужда да ги подкрепяме! (пионерско поръчение от мен:)
Последната публикация на Деница: blog ..“Льолита” с М&М за весели почерпки с много игри My ComLuv Profile

Reply

Милена (Меми) December 16, 2009 at 22:26

Мълча уплашено и кроя планове, с цел да си изпълня поръчението и да те впечатля, като едновременно с това оцелея:) /мне, не е пресилено, готвенето истински ме плаши:))))/
Последната публикация на Милена (Меми): blog ..Възпитание и списание My ComLuv Profile

Reply

Деница December 17, 2009 at 00:08

хехе – ти пък! Хвани щерките да ти помагат – тях няма да ги е страх от готвенето. Както сама казваш човек (трябва да) се учи докато е жив – понякога дори и от децата си!
Освен това ти обещавам това да ти е последния проблем, докато се развива действието:)))
Последната публикация на Деница: blog ..Коледно празнуване kiwi-style My ComLuv Profile

Reply

Попов January 3, 2010 at 13:32

Чудесна идея! Дано да има повече такива.

Reply

Милена (Меми) January 7, 2010 at 21:56

Дениче, дължа ти обяснение. Много съжалявам, но така и не стигнах до домашни печива за учителките. Подарихме им чудесни подаръчета за празниците, но не като твоите чудни буркани, уви. Благодаря ти за вдъхновението и музата, пък току-виж станало някое …великденско чудо и аз пропека бисквитки:)))

Reply

Деница January 17, 2010 at 05:18

Здрасти, макар и със закъснение:) За бисквитките – пробвай, ама внимавай, че може да ти е трудно да спреш::)) Ще чакам да се похавалиш по великден с… козунаци?
А иначе супер – то номера е човек да каже “благодаря”, когато има за какво. Бисквитките бяха само пример, че всеки може да намери начин. Защото си представих как веднага ще се намери някой да се оправдае с липсата на “възможност”.

Reply

Leave a Comment

{ 2 trackbacks }

Previous post:

Next post:

����¯�¿�½���¯���¿���½������¯������¿������½����¯�¿�½������¯����¯�¿�½������¿����¯�¿�½������½����¯�¿�½���¯���¿���½������¯������¿������½����¯�¿�½���¯���¿���½����¯�¿�½������»����¯�¿�½���¯���¿���½������¯������¿������½����¯�¿�½���¯���¿���½����¯�¿�½������¾����¯�¿�½���¯���¿���½������¯������¿������½����¯�¿�½���¯���¿���½����¯�¿�½������³ ����¯�¿�½���¯���¿���½������¯������¿������½����¯�¿�½���¯���¿���½����¯�¿�½������º����¯�¿�½���¯���¿���½������¯������¿������½����¯�¿�½���¯���¿���½����¯�¿�½������»����¯�¿�½���¯���¿���½������¯������¿������½����¯�¿�½���¯���¿���½����¯�¿�½������°����¯�¿�½���¯���¿���½������¯������¿������½����¯�¿�½������¯����¯�¿�½������¿����¯�¿�½������½����¯�¿�½���¯���¿���½������¯������¿������½����¯�¿�½���¯���¿���½����¯�¿�½������°����¯�¿�½���¯���¿���½������¯������¿������½����¯�¿�½������¯����¯�¿�½������¿����¯�¿�½������½����¯�¿�½���¯���¿���½������¯������¿������½����¯�¿�½���¯���¿���½����¯�¿�½������¸����¯�¿�½���¯���¿���½������¯������¿������½����¯�¿�½������¯����¯�¿�½������¿����¯�¿�½������½