Да и него го набърках… Надявам се да не реагира бурно!
Първо попаднах на коментарите, а след това и на самия разказ на една родилка, публикуван във форума бг-мама и провокирал простеста пред бившата АГ “Тина Киркова” за деня срещу насилието върху жените. Изчетох много и за петицията (която всъщност е на повече от година) и за отделните случаи, но едва ли всичко. Но едно става почти навсякъде – смесват се много медицински практики и човешки отношения и е трудно човек да вземе отношение по всички аспекти. Трудно е и да се придържа към някои само. Трудно е и да не вземе отношение, особено ако е раждал три пъти…
Аз лично не подписах петицията за естественото раждане, защото според мен не защитава убедително правото на избор и необходимостта от диалог между екипа и родилката. По страниците във форума има много уточнения, че това всъщност е точно така, и аз го вярвам, но петицията не го изразява убедително. Но вярвам, че промяна в системата е належаща по много параграфи.
Проблемът за мен е, че може много лесно да се премине от една крайност в друга. И няма да е трудно, защото петицията е писана само в посока на описване на стандарти, без да има идеи как те могат да се постигнат ефективно и с минимални рискове. И на всички ни е ясно без да цитираме изследвания, че България не е Финландия и за да има смисъл от подобна инициатива, трябва да се говори и за реалистични решения, не само за изисквания.
Другата страна на проблема – за вербалната (и физическа в някои случаи!) агресия и емоционалното насилие, е направо брутална. Както в родилните зали, така и във форума и някои от коментарите. И никой не би следвало нито да търпи подобно отношение, нито да прибягва към него. Темата е много емоционална, признавам. Ако си се е сблъсквал с тази реалност – трудно е да останеш безразличен, независимо какви са личните ти преживявания и разбирания – има изказвания, които да подлудят всеки, независимо от убежденията.
И колкото повече чета писанията във форумите толкова повече си мисля, че проблема с родилната помощ е колкото медицински и финансов, толкова е и въпрос на тотално отсъствие на социална компетентност – хората, които искат и се опитват да разберат (не да се съгласят!) емоциите, мотивацията, мисленето на другите, за да могат да обсъждат конструктивно проблема, са малко, и всъщност не могат да променят тона на дискусията. И предимно се отказват да участват в нея. Законите на успешната социална навигация в трудната българска реалност въобще не се считат за фактор в решението, а всъщност предрешават дебата. И липсата на това умение и подценяването му, прави живота ни труден и направо непълноценен в толкова отношения.
Понякога човек трябва да си изпразни главата от мненията, които има, да се върне към основните неща и да намери в тях основа, на която да гради отношения с другите. За да може да прокарва идеите си и да намира начини да убеждава и открива конструктивни компромиси, които да го приближават към целите му, за да може да ражда естествено, за да може да помага на пациентите си без те да имат усещането, че са насилени…
И не казвам,че е лесно. И когато на мен ми е трудно, вместо да си мисля за големите теории, с които е пълна главата ми/ библиотеката ми/ браузъра ми, аз се прощавам с тях и си припявам Sting (той се оказа по-полезен от всичките ми дипломи по културология в ситуация на културен шок – пък аз не една съм преборила и тази в голяма степен е такава):
What might save us, me, and you
Is that the Russians doctors/mothers love their children too
Особено последния ред… Да ме прощава Sting за волността (целия текст без своеволия), но той ги разбира наистина тези неща – тествала съм го във всякакви шокови ситуации. Дори и само “здрасти” да можем да си кажем на общ език, ако заложим на човечността си има някакъв шанс за разбиране и компромис… И ей богу, помага много, ако удържиш фронта, когато всъщност ти се иска да изригнеш! И не е като да не съм пробвала да вървя с рогата напред… Но ако наистина човек иска резултати и му пука за каузата – това, последното, не е начина.
На това трябва да научим децата си, за да могат да живеят те по-добре от нас, да се радват на по-добра среда и по-добри всякакви услуги, не само медицински.
Не можем да уволним всички лекари и да си внесем чисто нови от Холандия, които да прилагат челен опит. Нито пък можем да го докараме до там, че всички родилки да са безупречно просветени и винаги в кондиция да взимат трудни решения и всичките на един акъл. Но пък ако се опитваме да работим с най-доброто от себе си и да не преставаме да си говорим, ми се струва, че имаме някакъв шанс да подобрим нещата. Което не е никак малко…
oooOOOooo
Какво виждам като алтернатива? Какво може да се направи?
Идеи има бол и нека всеки си направи труда да ги сподели.
Но аз лично бих искала да видя женските консултации интегрирани към болничните екипи и водени от акушерки и лекари, които асистират ражданията. Искам още в четвъртия месец да мога да си избера акушерката, която да ми води раждането. И в хода на прегледите в следващите 5 месеца да имам шанса да се запозная и с лекарите, с които тя работи.
Бих искала цялата информация от всяко едно изследване и преглед, които са ми правени, където и да е в страната, да влизат в централизирана информационна система и да са на разположение на екипа по всяко време на бременността и раждането. И да има стандарти за попълването й, така че да няма начин да се минава с „б.о.” (май беше) само…
Искам да имам родилен план, защото искам да знам какво става с мен и искам да мога да избирам, доколкото е възможно хода на раждането. Но трябва и да съм добре информирана и затова се иска добре направена кампания (което не е толкова трудно) и добра връзка с хората, които следят бременността. Четенето в интернет може да бъде много опасно за психиката, особено по време на бременност. Помислете си само как ще се отрази изчитането само на темата от форума на жена, която ражда за първи път. Аз съм раждала три пъти и не съм бременна в момента, а пак ме гони призрака й…
Искам да мога да се опра на лекарската компетентност. Искам да мога да се доверя на екипа, ако след два часа ми кажат „раждането не върви по план, трябва да направим това и това”. Искам да мога и да им се доверя, ако след четири безсънни нощи в болницата и две + седмици пренасяне те ми кажат „не се притеснявай – можеш да родиш естествено, бебето е добре”. За да стане това, аз трябва да познавам хората и да съм сигурна, че и те знаят достатъчно за мен и моята бременност. Все до връзката с екипа опираме…
Знам също, че за да стане реалност всичко това се искат много средства, административни усилия и допълнителен човешки ресурс, за да се промени изцяло начина, по който действа системата. Но вярвам също, че дори и малките стъпки в тази посока ще помогнат и на родилките и на екипите, които водят раждането.
Друга идея, която присъства и във форума и която не зависи от никакви институции, е да се направи списък на лекарите и местата, където може да се ражда по определен начин. Аз бих я доразвила – да си направим един „birth-advisor.com” (по аналогия с http://www.tripadvisor.com/), където човек да може да даде оценката си на отделението и екипа, където е раждал по различни показатели и добавя всичко, което смята за полезна информация. Дори само 10% от родилите през последните 2-3 години да кажат там какво мислят, базата данни ще бъде достатъчно подробна и жените ще могат да се ориентират къде какво могат да очакват и разминаванията няма да са толкова много. С подкрепата на посещаван форум като бг-мама, това не е невъзможно да се случи в много обозрим срок. А защо да не се развие това и до doctoradvisor.bg, където да може да се споделят мнения за всякакви специалисти и отделения? Аз вярвам, че това може да повлияе и на лекарското съсловие.
И една последна идея – за да се промени отношението в болниците и родилните отделения по-бързо, може да се направи кампания подобна на „провал” – да се изпращат имейли до публичните адреси на болниците и шефовете на родилни отделения с кратка молба: „Отделете 15 минути днес, за да подобрите отношението към хората, които разчитат на вашата грижа”. Ежедневното напомняне за проблема и подчертаването на факта, че хората са наистина чувствителни към него може да мобилизира някакви усилия за преодоляването му.
Нека диалога и усилията да се изведе проблема на дневен ред продължават.
Д.
Още по темата – постинги и коментари:
{ 9 comments… read them below or add one }
Благодаря за тази позиция
Това се опитвам да обяснявам и аз: всеки има право на човечно отношение, но и всеки трябва да е наясно, че когато самият той не е положително настроен към хората, вероятно ще предизвика отрицателна реакция. Може да ни се иска лекарите да са като Исус, но е по-ефикасно да повишим първо собствената си емоционална и социална интелигентност.
Последната публикация на lyd: blog ..Google Wave стигна и до мен
и мен това много ме смути, че покрай дебата за клизмите, някак си малко внимание се обръща на тоталната липса на диалог, която стои в основата на проблема. и всъщност много малко хора търсят да го възстановят, повечето имат нужда от виновници и това е схема, която се повтаря многократно в българската реалност… и смуче толкова енергия, която насочена другаде би постигнала чудеса.
Всъщност тази петиция, която е цитирана, не е правилната
Онази петиция е за друго, макар и косвено свързано.
Това е правилната, свързана с отношението към родилката и другите обсъдени неща за протеста.
http://www.rodilnitza.com/supportnenasilie/contact.php
Последната публикация на Бу: blog ..Коледа е пред вратата!
благодаря Бу. Аз тази петиция чак сега я виждам, да си призная. Самия случай е коментиран във форума под другата петиция в бг-мама. Темите въобще са много преплетени и това пречи на конструктивното им обсъждане май. Аз и тази петиция не бих подписала с чиста съвест. И не защото не съм против насилието. Едно е хуманното отношение, съвсем друго – размяната на отговорностите. Много ме притеснява въпроса какво става, ако отказа на майката от дадена процедура може да носи риск за бебето? Идват социалните? Бебето също е пациент с права. Или бъркам?
И въобще се питам (пак на базата на собствен опит) и да те питат за всяка процедура едно по едно – може ли да се вземе по-добро решение, ако няма диалог и доверие между родилка и лекарския екип?
За конкретния случай – хем му съчувствам много на момичето, хем тръпки ме побиват какво е можело да стане в резултат на взимния им инат!
Е чудесен пост! Поздравления!
Последната публикация на Marfa: blog ..Социално-политическа
Хех, идеята за централизирана информационна система е колкото добра, толкова и …невъзможна.
Тези дебати все по-често ме навеждат на някакви обобщителни (не-особено-оптимистични) мисли, сещам се за много области, в които може и трябва да се променят толкова неща. Такива единни бази данни системи са необходими в толкова институции и агенции, че за здравеопазването трудно бих се сетила дори.
А би било супер!
Иначе – Стинг винаги е прав:)
П.П. Харесват ми и обобщенията ти с линкове към темата, браво и благодаря!
Последната публикация на Милена (Меми): blog ..На "ти" с играчките
защо пък невъзможна, бре Милена? то би трябвало да я има изградена в голяма степен заради здравната каса – въпрос на up-grade, който сигурно ще е неизбежен след някоя и друга година.
а за промените – това навсякъде е така, част от живота е дори в по-уредените страни (тук например работят по това кога да е задължително да се търси лекарска намеса, защото имаше смъртни случаи заради акушерки, които са подценили ситуациите). Но ризнавам, че в България чувството на объркване от къде точно да се започне е наистина и претоварващо и объркващо и обезсърчаващо.
“Бебето също е пациент с права. Или бъркам?”
Бъркаш. Нероденото няма права, иначе десетки хиляди аборта нямаше да са част от реалноста в държавата.
И май ми писна от философстването. Всеки коментира, всеки много знае, всеки критикува. Положението в родилните домове е под всякаква критика. Тези жени са си станали от канапето, предприели са нещо по въпроса и са го пуснали в акция. Евала. Колко нетипична българска реакция. И сега се почна с критикуването и плюенето. То и затова сме на такова дередже.
Хубав списък си направила. Аз лично нямам нищо против него. Надявам се скоро да видя поне една от точките да успееш да постигнеш/завършиш. Защото иначе и ти си просто една многознаеща сеирджийка. А от такива недостиг нямаме. Даже хич.
Много хора правят разлика между третия и деветия месец по много причини. Има и такива, които не правят, но общо взето в полза на обратния възглед – че още от зачеването бебето има своите си права.
Уважавам усилията на майките, макар да не съм съгласна с някои от позиците им. Без тях нямаше да се говори толкова за проблема, а обмена на мнения е това, което може да доведе до някакви промени, а не позиции от типа на “който не е с мен е против мен”. От уважение към тях участвам в дискусията. Годините на соца, обаче, когато всички трябваше да сме на един акъл, минаха, ми се струва и аз не мога да не се възползвам от този факт.
Условията са ужасни наистина, но всеки има право да търси различни начини да ги промени.
Може така да постигнем повече…? Би ли имал/а нещо против това?
А щом си “за” предложенията – дай да действаме заедно по някое от тях, или… ще си гледаме взаимно сеира?
{ 1 trackback }