Тези дни настана раздвижване покрай гласуването в чужбина. След като реших, че ще се дигна да гласувам в Окланд, след като се ядосвах, че няма да ми дадат тази възможност – сега пак сме във фаза събиране на подписи за секция.
Днес изпратихме наново заявление – този път до българското дружество в Окланд, което се занимава с организацията. Което е обнадеждаващо, защото те определено са по-организирани и способни да се справят със задачата от Българското посолство в Канбера.
До тук – чудесно! И този пример идва да покаже, че с дуднене и недоволстване много нещо може да се постигне.
Което потвърждава за сетен път, че подхождаме погрешно към политиката и политическия процес. Не ни трябват идеални политици, трябват ни граждани със стандарти и с ниска търпимост към произвол и простотии. Политиците сами ще вървят в правия път, ако всеки път като помислят да се отклоняват някой ги пляска през ръцете… Нека се държим с тях както с децата си – да ги напътстваме, да ги вкарваме в правия път при нужда, да ги амбицираме да вървят напред!
Но покрай еуфорията от постигнатото развитие, пак се ядосвах здраво. С добрата новина, дойде и едно крайно нагло писмо на посланика в Австралия. За съжаление се оказах права, като писах, че накрая пак ние ще сме виновни. Точно в този дух е есето на посланик Красимир Стефанов.
И като човек със стандарти, реших да се възмутя пак публично, защото той откровено лъже, когато не интерпретира произволно мотивите на другите. Само два примера:
1.Твърди, че
Ако знаех адреса им, щях на всяка от тях да изпратя информация за изборите и да ги поканя лично да гласуват. Както и на останалите двеста или двадесет хиляди българи в Австралия. Вече споменах, че изпратихме съобщение и информация за изборите до всички български дружества и до всички известни ни адреси.
Моите контакти ги е имал със сигурност, защото съм подала заявление в посолството и имам и обратна разписка. Но никой не си е направил труда да ми прати директно писмото с броя на заявките и информация за секциите в района. Тази информация я получих чрез българското дружество.
Аз знам, че българските посолства имат ограничени ресурси, но поне имейли могат да си позволят да пишат! Особено, ако искат да се пишат много загрижени (като господин посланика) за правата на българските граждани в региона, за който отговарят. Или аз понеже съм в Нова Зеландия, не се броя?
И тук искам специално да поясня, че има много посолства, които го правят. И всъщност коментирам непрофесионализма на този конкретен посланик – Красимир Стефанов.
2. Твърди също, че
„се разгръща една доста закъсняла инициатива и се изпращат отделни искания за гласуване от различни места, тъй като избирателните секции в съседна на България страна били много”
Инициативата не е закъсняла, инициативата си е съвсем навреме. И си я имаше и преди това, само дето не й обръщахте внимание. Освен това, категорично отказвам желанието ми да гласувам да се коментира в контекста на контра реакция на каквото и да било. Аз си имам солидна мотивация за гласуване от години и тя е свързана със собственото ми бъдеще и с това на децата ми, на родителите ми, на всичките ми близки. Никой не заслужава да живее в скапана държава!
А може би „закъснялата” реакция, е реакция не на откритите избирателни секции някъде, а на тези, които можеше, но не бяха открити?
Да ви минавало през ума, господин посланик, че хората може и да не се примиряват вече с апаратни игри и разсейващи се държавни служители?
Според мен точно за това става въпрос.
И това много ме радва!
Още инфо – Гласуване без граници, Карта на избирателните секции, Юруков на живо
Д.
P.S. Току ще си видях имейла – избори в Окланд ще има!!! (11.00 pm местно време на 28.06)
{ 1 comment… read it below or add one }
Точно.
{ 1 trackback }