Китайците, както знаем, са навсякъде по света. И на много места те (поне първото поколение емигранти) не разчитат да си намерят работа, за да оцелеят – те си я създават. В Щатите, някъде четох, че китайските домакинства имат много по-висок доход от „кореняците” американци, да не говорим пък за личното богатство, което успяват да акумулират. След пет години в Китай, мен няма нужда никой да ме убеждава, че това наистина е така. Как го постигат? Ето няколко наблюдения:
Спестяват възможно най-много. Процента на личните спестявания в Китай е много висок. През 2006-та китайците са спестявали средно 30% от дохода си, докато американците са харчили спестявания (тоест харчили са повече отколкото изкарват в момента). Според сайта Money.bg процентът на спестявания от доходите в България в момента е 3.3%.
Моето впечатление е, че в Китай спестяват независимо от размера на доходите си – дори и да си притиснат в ъгъла от обстоятелствата, това пак стои като цел и се правят усилия в тази посока.
Плащат в брой за всичко. Това не означава, че за всичко се вадят пари от дюшека. Но означава, че китайците спестяват парите за покупката и не използват кредит, за да финансират разходите си. Това важи дори за огромни покупки като жилища например.
Винаги търсят по-добра сделка. Китайците се пазарят много и за всичко и това е част от културата им и техния начин да правят нещата. Пазаренето не е надлъгване както това много често се възприема в България, нито е израз на стиснатост. Хората се пазарят, за да достигнат взаимно изгодна сделка – понякога става дума за пари, друг път за екстри, трети път за време, четвърти – за удобство.
Въобще китайците са много чувствителни към съотношението стойност – цена, когато пазаруват. Не е важно цената да е ниска (макар че това определено да помага), а стойността за купувача да е висока.
Ценят пестеливостта и не разхищават. Това може да резултат от дълги години трудности, или от постоянното търсене на най-доброто приложение на парите, с които разполагат… или на малките жилища, в които повечето китайци (в Китай) живеят. Според мен, е резултат най-вече на дисциплината да не се отклоняват от целите, които са си набелязали. Каквато и да е причината, резултатите са в тяхна полза.
Говорят открито за пари. Казват, че да си обсъждате заплатите в Китай е нормално, макар и вече не навсякъде. Аз няма впечатления в тази област. Но че се говори открито за пари, инвестиции, икономическа обстановка и да се обменя информация за текущи възможности е съвсем в реда на нещата.
Telling my friend my salary – a true story of financial education (линкът е добавен на 19 септември 2008)
Подаряват пари и злато, което е почти същото. В нашето мислене, това изглежда като лесен изход и все едно някак си не си положил достатъчно усилия да избереш хубав подарък. За китайците това означава, че им подаряваш свободата сами да изберат какво да направят с парите.
Друга причина защо се ценят подобни подаръци е, че те често се спестяват. Паричните подаръци са жест към по-важните цели на човека, който искаме да уважим, а не опит да си спестим усилието да намерим верния подарък.
Не се опитват да осигурят „lifestyle” за децата си, а ги въоръжават с възможности сами да постигнат каквото искат. Веднъж пораснали, избягват да им дават пари , не им купуват коли, жилища и т.н. Или ако го правят винаги има стриктни условия и сериозни очаквания парите да бъдат върнати.
Но пък щедро инвестират в образованието им и правят необходимото децата им да знаят добре как да се грижат за финансите си. И определено държат летвата на очакванията високо.
Очаквания има по-скоро в обратна посока – децата да се погрижат за комфорта на родителите си на стари години.
Очакват много от децата си. Летвата за всяко следващо поколение е все по-висока. Да се справиш също толкова добре колкото родителите си, не е чак такова постижение – бизнеса или положението, което си наследил от тях трябва да се развиват и разширяват. Освен това насърчават съревнованието между децата в семейството. Родителската гордост е голяма работа и за родители и за деца.
Грижат се сами за парите си. Освен академичните и професионални постижения, постиженията на финансовия фронт също са важни и финансовата грамотност не се подценява. Независимо дали си лекар, инженер или учител, трябва да си наясно с основните положения и да държиш финансите си под контрол и най-добре, разбира се, да увеличаваш личното си богатство.
Това отразява и убеждението им, че постиженията не са резултат на талант, а на здрава работа и дисциплина – всеки може да се научи, стига да положи усилията. И няма начин някой друг са се погрижи по-добре за парите ти от самия теб!
Моят дом е моята крепост. Най-важния елемент на личното богатство – домът или земята. Притежаването на собствен дом се счита за един от най-важните елементи на финансовата стабилност. И парадоксално, заради важността, която му се отрежда, самите транзакции свързани с дома рядко се базират на финансова целесъобразност (както впрочем и на повечето места по света).
Разменят и споделят. Колкото по-бедни са хората – толко по-ясно се усеща това, но те не харчат пари за неща, които може да бъдат взети назаем или използвани заедно с други хора на по-ниска цена, ако това застрашава големите цели, които са си поставили.
Никога не вярват, че са постигнали тавана на възможностите си, защото оттам пътят води само надолу. Но в същото време, мисля, че не си поставят и нереалистични цели. За това може би им помага нагласата да мислят нещата в тяхната комплексност и силното чувство за субординация, което може да се види лесно както на семейно ниво, така и в бизнеса.
Нещата се случват стъпка по стъпка и усилията да се мине на следващото ниво са полагат на много фронтове. И винаги има какво още да направиш по-добре.
Вярват, че всичко се мени постоянно и гледай да си готов за предизвикателствата. В промяната има мотивация. Не приемат постигнатото за даденост и не се „отпускат” – продължават да търсят неща, които могат да направят по-добре и посоки, в които да се развиват.
Това им помага и да не спират да опитват, когато нещата вървят трудно. Докато си здрав и прави винаги можеш да се оправиш.
Успех на всички,
Д.
