Малки еко стъпки – нови навици накрая на света

Побликувано на 4 July 2008 в тенденции, екологични от Деница

Преместихме се да живеем на края на света, за да променим начина си на живот към по-добро. За да го направим ни се наложи да променим много неща – навици, как прекарваме свободното си време, как пазаруваме, как харчим парите си. Но основната причина да изберем Нова Зеландия пред останалите възможности беше чистият въздух и възможността за един по-добре балансиран живот. След много здравословни перипетии по-природосъобразният начин живот се превърна в приоритет. 

Ето малките еко стъпки, които направихме през последните 10 месеца откакто живеем тук, които направихме почти без да харчим пари за това. Дори някои от тях генерират спестявания за насJ 

Промените

  • Притежаваме и използваме само една кола (срещу 2 коли и мотор при предишното ни местожителство ). Ако трябва да се разделим, някой ходи пеша, кара колело или взима автобуса. Правим усилия и да оптимизираме курсовете с колата, за да няма излишни.
  • Купуваме биоразграждащи се памперси и разследвам еко тоалетна хартия. Тук имам дилема – кое е по-добре: памперси, които, казват, се разграждат 100%, но ги карат от Австралия или местни, но не се разграждат 100%? Някой да представа как може да се прецени? Надявам се обаче скоро да спрем да ги използваме съвесем.
  • Купуваме еко веро, Но за миялната машина използваме препарат, който сигурно е много далече от екологичен и не съм виждала алтернативна версия… Но машината използва по-малко вода от ръчното миене с еко веро – това е друга дилема, която изплува.
  • Използваме платнени кърпи в кухнята вместо хартиени салфетки.
  • Все по-често използваме еко прах за пране. Все още не купувам винаги еко прах, защото е 3 пъти по-скъп при редовна цена, но се надявам с по-добра организация да подобря значително съотношението.
  • Опитвам се да гася вечер всички уреди, които нормално стояха преди на stand by.
  • Гасим лампите, когато излизаме от стаите.
  • Използваме компоста в двора на къщата за всички органични отпадъци. Още не съм дозряла до ферма за червеи, но лятото ще се опитам с помощта на децата да се пробвам и на този фронт.
  • Рециклираме и използваме повторно, където е възможно пластмасовите опаковки
  • Рециклираме всички стъклени, метални, алуминиеви и хартиени отпадъци на домакинството.
  • Купувам продукти и препарати в рециклируеми пластмасови опаковки или пликове (вместо бутилки) или картонени кутии. Тук имам един въпрос, който не мога да разреша – пликовете замърсяват 95% по-малко от бутилките (така пише на етикета) и са по-добър вариант, ако бутилките не се рециклират. Но не съм наясно кое е по-добре между бутилка, която се рециклира и плик, които не се? Всички идеи по въпроса да добре дошлиJ
  • Не използваме течни сапуни и омекотител за прането – по-малко химикали и по-малко пластмасови опаковки.
  • Простираме прането вместо да пускаме сушилнята в може би 95% от случаите през зимата, и 100% през лятото
  • Пием вода,  при това от чешмата.
  • Ограничихме излишните покупки и ги заменяме с преживявания.
  • Решихме и вече 10 месеца се придържаме към плана – играчки се купуват само за рождени дни и Коледа, и то такива които траят и могат да се използват от много деца. И за да няма отегчени и да не живеем за да разтребваме – прибираме част от тях и ги вадим на смени.
  • Използваме само платнени торби, когато пазаруваме.

Проблемите – тук и минималното отопление е неекологично, защото:

  • Къщата, в която живеем в момента няма изолация, както повечето къщи в НЗ – за енергоспестяващи се считат подплатените завеси
  • Няма двойна дограма – също както повечето тук.
  • Макар да имаме енергоспестяващи крушки, не можем да ги използваме – тази къща има друг стандарт фасонки от останалите места по света, където съм била. Живот и здраве след 2 месеца в следващата къща!
  • Никаква система за отопление – къщите тук са предвидени за мръзнене, а стандартният отговор на брокерите за недвижими имоти като ги питаш за изолация и отопление е „Toughen up!”

А ние живеем под наем и няма какво много да направим по въпроса. Следващата къща, надявам се ще е по-добра в това отношение и зарди нас и заради околната среда.

Успех на всички,

Д. 

Ако статията ви е била интересна, абонирайте се (RSS|e-mail). Адресът ви няма да бъде използван за други цели.

 

Искам да си купя машина за хляб!

Побликувано на 3 July 2008 в потребление, икономии от Деница

Тук хлябът е или скъп или скапан. Макар че отдаван сме свикнали на всякакъв хляб, все пак сме фенове и хапваме доста. И тъй като тук приличният хляб е скъп, а и пазаруваме по-рядко, отдавна мислехме а си купим машина за хляб. При първата проверка се оказа че изборът е много ограничен и са доста по-скъпи от тези които съм гледала в Хонг Конг (още ме е яд, че не се организирах да си купя там) и в България. Към момента на гледане покупката не беше възможна. Днес обаче ми попадна рекламна диплянка за промоции и намаления в една от големи вериги магазини за дома тук. И за мое щастие видях базов модел машина (каквато не намерихме тогава) и освен това намаленаJ Определено ще отделя време да преслушам пазара отново и ще си купим!  

Машината за нас има няколко големи плюса:

ü       По-хубав хляб, по-разнообразен хляб

ü       Хляб без консерванти

ü       Пресен хляб когато ни се прииска, топъл хляб за закуска:) 

ü       Тестото за пица ще се приготвя по-лесно и по-често за радост на децатаJ

ü       Повече място в камерата (сега замразявам хляба там, за да не ми се налага да пазарувам през седмицата)

ü       По-евтин хляб 

От любопитство направих груба сметка колко ще ни струва същото количество хляб, което купуваме всяка седмица, ако си го приготвяме в къщи по рецепта, която наистина харесваме. Сравнено с най-евтината опция в супермаркета, която ни струва 6.54 пари, домашният хляб ще ни струва 3.20 за продукти, доколкото се ориентирам по рецептите. Наполовина. Тук може да има малка уловка с цената на брашното, което за хляб трябва да има над 13% съдържание на протеини и е различно от стандартното (8-10%) и съответно може да е по-скъпо. Но ако сравним с предпочитания от нас хляб, който струва 17.94 пари за същото количество – разликата е повече от съществена. Уредът струва в момента 90 пари и излиза, че ще се изплати наистина бързо. 

Докато умувах над покупката проверих и какво следва да се провери, когато се избира машина за хляб: 

  • Тавичката вътре трябва да се вади – това прави употребата по –леснаJ Освен това трябва да се внимава как се освобождава тавичката за да се извади – дали ще е удобно когато тя е пълна и гореща.
  • Колко варианта има за запичане на коричката – обикновено, казват, са поне три
  • Какъв размер хляб прави машината – 750 грама, килограм, килограм и половина…
  • Каква е формата на тавичката – от това зависи какъв хляб ще може да правите
  • Има ли бутон за пауза – това е удобна опция, ако искате да украсите хляба или да го направите на плитка…. Може да спрете машината да украсите и да продължите цикъла от там където сте го прекъснали
  • Сигнал за добавяне на допълнителни продукти (стафиди, ядки)
  • Или още по-добре – опция да ги добави автоматично допълнителноJ
  • Забавен старт – да може да програмирате цикъла да започне в определен час, за да имате топъл, хрупкав хляб когато станете сутрин без да трябва да тичате до магазина:)
  • Индикатор за цикъла – който да ви показва какво прави машината в момента (бърка, втасва или пече)
  • Какво автоматични програми има – какви видове хляб и теста. Цикълът за пълнозърнест хляб предполага по-бавно втасване; цикъл само за приготвяне само на тесто; приготвяне на тесто за паста; опция за печене на  готови теста; бърз цикъл (макар и с различно качество) за съкращаване на времето; цикъл за сладки теста (с добавяне на продукти)
  • Какви рецепти придружават уреда, за да сме сигурни, че ще отговаря на нуждите ни, както и дали мерните единици за продуктите са тези, които използвате. Точното им отмерване е важно за добрия резултат
  • Със или без прозорче?
  • Искате ли опция за приготвяне на сладко?
  • С какво място разполагате и дали се побира уреда удобно там?
  • Какъв дизайн ви допада?

Май това е засегаJ Когато се сдобия с машинката ще докладвам права ли съм била в предварителните си преценки. 

Успех на всички,

Д. 

Ако статията ви е била интересна, абонирайте се (RSS|e-mail). Адресът ви няма да бъде използван за други цели.

 

Земетресението уби добрите деца…

Побликувано на 2 July 2008 в за децата, нещата от живота от Деница

Вчера по късни доби попаднах на една история по телевизията. Тя беше част от реклама на тукашната версия на „По света и у нас” примерно – разказа я местен журналист, водещ на програмата. Нямам представа кой е първоизточника й, но инстинктивно знам че е вярна и направо ме разплака…Става въпрос за разговор на журналиста с баща, загубил детето си при земетресението в Китай. И в него изплува поредният потресаващ аспект на събитието: 

Само добрите деца загинаха в земетресението. Тези, които са се скрили под чиновете си, както са ги учили. Децата, които не са последвали този съвет и са избягали навън – сега са живи… 

В китайската култура (и нейните производни) добрите деца са тези които слушат родителите си, учителите си и по-възрастните като цяло. Послушанието и подчинението са наистина голяма ценност. Преди да излязат от семейното гнездо от децата се очаква да се учат упорито и да събират знания, но не и да ги филтрират или да ги оценяват самостоятелно (или поне да пазят резултатите за себе си). Колкото повече слушат и спазват това, което им се казва – толкова по-добре и толкова по-лесен е животът им. И това е видно с просто око само като се огледаш. 

Китай е това, което е, благодарение на традициите си и послушанието е една от тях. Но трябва ли традициите да изместват инстинктите ни и собствената ни преценка? 

За седем години прекарани в Азия, аз се уморих все моите деца да спорят, да тропат с крак, да казват не и да искат обяснения в най-неподходящ момент. Да спират хората по улиците да ги гледат с интерес и да се смеят. Не е особено комфортно и е крайно изнервящо. А смеха, четох някъде (не си спомням вече къде) в същата тази култура е израз на потрес и почуда и идва да покаже, че просто нямат идея как да реагират на това, което виждат. Тава обяснение напълно се вписва в ситуацията – техните деца просто никога не правят така! 

Аз много съм мислила по въпроса и в различни моменти съм се радвала, че децата ми са такива каквито са, но и съм завиждала на родители на послушните деца. От една страна четири годишно дете, което стои мирно на стола си в кафене, докато майка му си приказва с приятелка, е много тъжна гледка… От друга страна, обаче, толкова съм се чудила, колко неща бихме могли да направим, ако не изразходвахме толкова много физическа, емоционална енергия и време да спорим с децата и да председателстваме над безкрайните им спорове…  

Тази история с цялата тъга, която носи, ме кара да се чувствам благодарна, че другарката в детската градина ни питаше „Ако Мария скочи от покрива, ти ще я последваш ли?” , а в къщи ми повтаряха, че трябва „да мисля с главата си”!  Не искам да забравя тези деца, колко и да ми става мъчно, когато си мисля за тях – нека ми  напомнят, че усилията посветени на отглеждането на независимо мислещи деца, които имат мнения (макар и недотам зрели), хъс да ги защитават (макар и недотам цивилизовано засега) и винаги настояват за обяснения (дори и пред смееща се публика) – никога не са хвърлени на вятъра!  

Трябва да разрешим на децата си да мислят и действат самостоятелно. Защото китайските деца са любопитни към света и живота, могат да мислят, имат и собствени мнения, както всички останали, но са обучавани да не им обръщат внимание, а да вярват в авторитети, които в случая са ги предали поне по два начина – веднъж като са ги накарали да избират между това да са живи деца и това да са добри деца, и втори път – като не са били на нивото на ролята и отговорността си… 

Никой не е безгрешен и за да помогнем на децата си да бъдат независими от грешките ни, трябва да им дадем свободата аргументирано да не се съгласяват с нас! Ще си усложним живота, но ще им помогнем да оцелеят … 

Успех на всички.

Д.

Ако статията ви е била интересна, абонирайте се (RSS|e-mail). Адресът ви няма да бъде използван за други цели.

 

Най-четени през юни 2008

Побликувано на 1 July 2008 в случйни от Деница

Най-четените статии в моя блог за този месец: 

Благодаря на всички за вниманието и подкрепатаJ 

Д.

Ако статията ви е била интересна, абонирайте се (RSS|e-mail). Адресът ви няма да бъде използван за други цели.

 

Седем бележки за пазаруването след шестседмичен експеримент

Побликувано на 30 June 2008 в потребление, икономии от Деница

В началото на май публикувах статия за пазаруването на хранителни стоки и се опитах да изчисля какви икономии може да реализираме така. Оттогава насам положих усилия да пазарувам според съветите си. Като цяло нещата вървят добре и продължавам да препоръчвам съветите, описани в статиите. Но бих направила няколко уточнения, които могат да бъдат от значение при различни ситуации. 

ü       Спестяванията от планиране на ястията и точен списък за пазаруване са най-големи в първите седмици, защото се дължат на две неща – по-правилно пазаруване и по-добро използване на наличностите. Използването на наличностите работи докато … има наличности, след това сметката нарасна, макар и не до първоначалните суми.

ü       Точният списък върши работа за точно определено време. Това не винаги е лошо, но в нашия конкретен случай, това се оказа не съвсем практично. За мен е по-удобно да имам повече гъвкавост при планиране на пазаруванията, тъй като няма наблизо магазин до който да притичам, ако няма какво да се сготви. Освен това дребните притичвания се оказа, че оскъпяват упражнението повече, отколкото презапасяването. Това, за което много внимавам и преди и сега е, в какви количества купувам нетрайни храни, които не подлежат на замразяване.

ü       Запасяването не винаги е лош ход. Ако може да си го позволите и има къде да съхранявате продуктите, при висока инфлация, каквато има в момента в България, май има по-добра възвращаемост в запасяване с храни, отколкото ако държите разликата в банката. В най-голямата криза 96-97 година и след това оцелявахме със запасяване.

ü       Друг спестяващ фактор, който изплува е пазаруването на автопилот. Ние пазаруваме винаги в един и същи магазин. Това спестява и време, и пари. Време, защото вече знам къде какво има и мога да обикалям само местата, които ми трябват, както и да си подредя списъка така, че да не трябва да се връщам по няколко пъти на едно и също място. Освен това познавам марките и производителите, които предлагат продукти там и не ми се налага да чета етикети и да сравнявам стоки. Това намалява странните и спонтанните покупки значително.

ü       Освен как пазаруваме, за да се вместим в смислен бюджет за хранителни продукти, има огромно значение и как използваме продуктите. Тъй като аз обичам да готвя и стремежът е да се храним по-здравословно, ние имаме голям потенциал да държим разходите в определени граници с усилия в къщи – нови рецепти, по-малки порции, домашно приготвени закуски за училище, редуване на разточителни ястия с по-икономични и вегетариански дни.

ü       Преминаване на домашни версии за повече неща. Това установих, че тук това е много икономична практика и много по-здравословна. Но иска време, това признавам й е недостатъка.

ü       И един допълнителен съвет. Аз известно време записвах датата, на която отварях нова бутилка олио, кутия прах за парне или пакет брашно… Така сега имам представа какви количества използвам за месец от даден продукт или за колко време свършва опаковката. Това ми помага да планирам по-добре по-редките покупки и ми позволява да ги купувам в почти 100% от случаите на промоция. 

Накратко: ако имам задължения и искам да ги изплатя възможно най-бързо, бих се придържала максимално към съветите в статията и бих се възползвала от големите намаления на разходите в началото, за да погася по-голяма част от задълженията (особено, ако са по кредитна карта, защото това ще облекчи ситуацията значително в следващите месеци). Ако обаче искам да оптимизирам разходите си за хранителни продукти, каквато е моята цел сега – повече гъвкавост, подмяна на лошите навици и фокусиране върху целия процес на хранене (а не върху пазаруването само), може би работи по-добре в дългосрочен план.

Успех на всички,

Д.

Ако статията ви е била интересна, абонирайте се (RSS|e-mail). Адресът ви няма да бъде използван за други цели.

 

Next Page »